Кой е Харалампи Джамджиев?

Миналата година  на 13 август бе отбелязана 100-годишнината от първия  полет на самолет, българска собственост, в България. Той е извършен над София от пилотът Симеон Петров на 13 август 1912 година.


Специалисти в областта на авиацията, обаче, са на мнение, че  началото на родната авиация е 10 години по-рано - през 1902 година. Тогава един скромен поручик изпробва край Силистра конструирания от него летателен апарат  и това се случва цяла година преди  първите полети с планери на братята Райт. Но, както и в други случаи, поради мудното и незаинтересовано родно чиновничество, името на българина не се вписва  като пръв създател на летателна машина. А той се казва Харалампи Джамджиев- внук на Велчо Джамджията, организатор на историческата Велчова завера...


Роден през 1875 година във Велико Търново, Харалампи  отрано е на ‘ти’ с механиката. В началото на 20-ти век, когато  Европа скептично гледа към небесата, той използва цялото си свободно време и средства за конструиране на летателни машини и твърди, че с тях ще може да се лети.


Орнитоптерът, създаден от Джамджиев, прави малки параболи над силистренското село Поп Кралево. Елиптичните криле с разпереност 1,05 м се размахват нагоре, надолу и назад, задвижвани от  силна спирална пружина. За засилване  се използва наклонена дъсчена платформа и велосипеден триколесник с верига, педали и кормило. ‘Птицата’ на Джамджиев достига височина 22 м и далечина на прелитането  до 200 м. При един особено успешен полет на 8 март 1902 година тя прехвръква и се разбива с близкото румънско село Есекьой.


Изплашен да не би някой да разгадае откритието му, Джамджиев тръгва за Париж, за да патентова откритието си. Тамошният дипломат, обаче, го обявява за луд, а при връщането в България го очаква …. арест.


Изобретателят започва сам да популяризира идеите си за въздушен полет, обикаля България и устройва сказки и реферати. След като изхарчва и последните средства от зестрата на жена си, Джамджиев започва да разработва мелницата на тъста си и то пак като начин да финансира своите нови експериментални модели, но вече с неподвижни крила, един от които работи с немски бензинов двигател.


За жалост, обаче, през 1906 година мелницата е опожарена, а заедно с нея и документацията  и  проектите  за строеж на моноплан, както и материалите, набавени с огромни парични жертви.


Джамджиев, обаче, не се отчайва. Той сключва нови заеми, оборудва две нови модерни мелници и продължава опитите си. А през 1911 година той патентова в Париж нов летателен апарат, вече с мотор от моторетка. Именно тук за първи път е предвиден праобразът на съвременния автопилот...


Предприемчивият българин е готов да участва във всесветския въздухоплавателен конкурс, но изработката струва скъпо, а няма кой да го подкрепи. После още един пожар /дали е бил случаен?!/  изпепелява   имотите на семейството с целия изобретателски архив.


Независимо, че съдбата постоянно подлага крак на Джамджиев, той не се отчайва и на 3 февруари 1921 година  регистрира в Прага нов свой самолет, наречен ‘Бързолет’.


За жалост, родоначалникът на българската авиация си отива от този свят , без да е наясно колко всъщност му е дал. Идеите на Джамджиев - този пръв наш авиационен теоретик и конструктор, са голям принос в развитието на аеромеханиката, а много негови конструктивни решения са реализирани едва през 70-те години на миналия век - толкова те са изпреварили времето си. Но независимо от всичко - този технически български гений не е оценен и до днес.....




Коментари


Krasotata.net 2006-2015 | Всички права запазени!