Княз Дондуков и изборът на София за столица

Когато през 1878 година България е освободена от турско иго, София не е столица на страната.  Веднага след Санстефанския договор има 3 варианта, които се разискват за столица - Пловдив, София и Търново.


Отначало за столица е избран Пловдив. Причините са няколко - тогава този град е най-голям, по онова време той е център на българската интелигенция и е свързан със света посредством железница. Според подписания малко по-късно Берлински договор, обаче, Пловдив остава турска провинция.


Второто предложение  е Търново, но тогава императорският комисар за България, княз Дондуков-Корсаков, отказва да пренесе резиденцията си там. Той смята, че София има стрaтегическо предимство, оттам може по-лесно да се действа за присъединяването на Македония.


Доводите на княз Дондуков  са приети и канцеларията на Временното управление се пренася в София. Всички виждат предимствата на София като  град и местоположениe, а най-много за нея се застъпва професор Марин Дринов, който през 1878 година за няколко месеца е софийски губернатор.


Независимо от всичко споровете продължават, но на Учредителното събрание  има една-единствена кандидатура. Така на 22 март 1879 година София става поредната столица в историята на България.


В началото не всички възприемат избора на София за столица. Коронованите особи на съседните държави отивали в Русе или Видин, защото София била покрита с кал и прах. Много хора не могат да се примирят с този избор. Споровете продължават дори и след гласуването на Учредитeлното събрание. Дълго се дискутира дали да се мести управлението от София. Всеки дърпа към родния си град - Стамболов към Търново, други към Русе. Ражда се дори налудничавата идея столицата да бъде подвижна - да се мести на два месеца, за да се угоди на всички...


Но София вече е поела своята функция. Политиците са си накупили къщи и са се устроили там, затова споровете постепенно стихват.




Коментари


Krasotata.net 2006-2015 | Всички права запазени!